Графити

-Grafitti
Подписите по време на 60-те и 70-те (както и през 50-те) служат за маркиране на територия и загатване за това “кой кой е” в загубващия приемствеността, мънички традиции и човечно лице Ню Йорк. Няма данни за точния произход на графитите, както и от кога датират те. През 1969 г. нещо се променя – графитите започват да служат като кодове, сборни пунктове, жаргон (slang) и естетически стандарти за стотици младежи едновременно. Подписът (tag) обозначавал името на “престъпника”, който го изписвал (най-често нощем) с тогавашен маркер бързо, дори само при небрежното преминаване покрай хубава гладка и чиста повърхност. Трудно е да бъде открит т.нар. tag writer, защото те крият своите псевдоними, които са познати само в собствените им среди. С течение на времето анонимните подписи развиват облик (style – композиции от преплетени и въртящи се линии и bombing техника); прерастват в пъстри спрейкартини, разказващи за случки, мечти и реалности. Заформят се съревноваващи се групи, crews, или самостоятелни творци като най-често съблазняващи ги цели са подземни паркинги, стените на градския канал и най-вече гари и вагони на влакове. Даден член на група може да бъде такъв на още няколко. Стенописите обаче никак не били виждани като изкуство, затова още през 1977 г. властите предприели масова акция за почистване с нефтен хидроокис на градския фон от тези “драсканици”, като похарчили над 400,000 долара. И ето, че обезкуражили доста от запалените по графитите, които престанали да търсят изява чрез този род “изкуство”. Но все пак графитите добиват статут на изкуство и получават известна степен на “легализация”, благодарение на множество изложби и демонстрации през следващите десетилетия.