Информация

мнения : 33 Регнат на : 26.12.2009 Години : 28

Хип-хоп е течение в културата, което възниква през 60-те и 70-те години в Ню Йорк, в средите на афроамериканците и латиноамериканците.

-DJing
На популярните партита в общежития и квартали се пускало предимно фънк, диско, соул. Диджеите постепенно осъзнали, че песента може да въздейства върху публиката с най-танцувалната си и приятна част. Разширили и насложили ритъма ѝ, използвайки аудио миксери и плочи. По това време техниката вече била позната в Ямайка, произвеждаща звученето на дъб музиката. Разпространила се чрез имиграционните общества в Ню Йорк, благодарение на "кръстника на хип-хопа" DJ Kool Herc. Използването на този метод по-късно довело до развитието на миксиране, семплиране, ремиксиране, а и на "scratching" техниката в лицето на DJ Grandmaster Flash. Скалъпените дискотеки на тези партита на открито се отличават със следната особеност: подвижна инструментална екипировка. Такава звукова система замества изпълненията на липсващите в Ямайка музиканти, чиято музикална техника и звучене на т. нар. дъб музика пренеся от Ямайка в Ню Йорк. Принос за това има DJ-ят от ямайски произход DJ Kool Herc. Басът трябвало да се чува възможно най-силно, за да се почувстваш като в истинска дискотека. Диджеят носел “златна” корона на главата си по време на цялата тази церемония на музика и забава. И най-вече той се съревновавал с друг като него. С откъслечни викове и повелителни възклицания те подканяли публиката да оживява под звуците на повтарящи се откъси от въртящата се плоча. Друга подобна техника била “рязането” на части между строфите, докато в този момент подреждали като фон силен бас и височини на тонове и трептене. Kool Herc рядко задължавал тълпата да дочака края на цялата песен, а ги сменял често, като акцентирал върху най-горещите моменти. За около трийсет секунди оставял звученето на барабани, бас и струни да въздейства на танцуващите. Този момент се нарича “break” (пауза). С повторения от две еднакви копия на плоча и обръщане на други две, той изобретява техниката breakbeat.

-Емсийнг/RAP
“Yo this is Kool Herc in the joint-ski, saying my mellow-ski Marky D is in the house!”- подобно провикване е част от наченките на рапа. Смесват се термини от улицата, училището и поезията, което по-късно ще се преобрази в познатия, но неразбираем за всеки ХипХоп slang/жаргон, взаимстващ от различните езикови особености на отделните локални общности. Той се обогатява с всяка изминала година, дори в настоящето. През 70-те не съществува думата рап за индикиране на стила, а е популярно понятието emceeing. Думата произлиза от съкращение на MC - Master of Ceremony, майсторът на церемонията. (Били познати още rhyme spitting, rhyming). Ритмичното представяне на рими се налага като централен елемент в хип-хоп културата. R.A.P представлява акроним на фразата Rhythm and Poetry; Rhythmically Applied Poetry. Думата описва бърза и жаргонна реч. Може да се акомпанира с ударни звуци, изречения, поезия, провикване. Диджеят вече има за задача да акомпанира и предоставя музикалния фон в подкрепа на МС-та, докато брейкърите танцуват около тях. Останалото се превръща в задача на майстора на церемонията, фигурата, натоварена със задължението, но и призванието да бъде енергична, позитивна, забавляваща. По-късно MC-тата започват да влагат повече импровизация и разнообразие в римите си с цел да забавляват публиката. Най-ранно успелите са The Herculoids, Spoonie G, Melle Mel, Marley Marl, Coke La Rock, Clak Kent, Kurtis Blow. Постепенно се появили и групи от MC-та (The Soulsonic Force, The Furious Five, Funky Four + One, Treacherous Three, Whodini, Cold Crush Brothers). Често рапирали с часове, включвайки импровизация, четиристепенен бийт и припев, който да даде възможност на изпълнителя да изрази мислите си. Пример - "one, two, three, y`all, to the beat, y`all!".
Оттук произлиза и наименованието на хип-хоп културата. Смята се, че по време на репетиция и доусъвершенстване на словесни умения, МС от 70-те с псевдоним Lovebug Strarski изтананиква фразата “hip-hop”, докато диджеят сменя плочите за своите “паузи” от късчета ритъм. Обикновено в такива моменти МС-тата запълват липсата на лирика със странни и дори нелогични фрази, за да поддържат непрестанно “словесното” излияние. Така се ражда думата “хип-хоп” и защото рапът е най-влиятелният елемент на културата, тя бива назована именно с това езиково хрумване. Само след няколко години през 1979 г. Sugarhill Gang, една от най-легендарните рап групи, се появява в медийното пространство с игрива мелодия в първия комерсиален рап хит “Rapper`s Delight”. Представяйки “мъжа на дамите”, които се бият за удоволствието му, а и като най-велик танцьор, римите в “Насладата на рапъра” започват ето така:
I said a hip, hop, the hippie, the hippie, to the hip-hip hop, ah you don’t stop to rock it to the bang bang boogie, Say up jump the boogie, to the rhythm of the boogie, the beat

История и корени на хип-хопа
Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на "черното радио" през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ранните записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC,рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Wap, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.

Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.)
Старата школа на хип-хопа(Old School of Hip Hop)е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. block партита в квартала Bronx. Започва през 70-те с настъпването на deejaying-a в лицето на DJ Kool Herc, Afrika Bambaata, DJ Grandmaster Flash. Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата.

Златният век" на хип-хопа (1986–1992)
Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop)започва с популяризирането на групата Run-D.M.C с техния албум "Raising in Hell" и завършва с появата на стила G-Funk през 1992 г.

Идеологията на Златния век - в музикално отношение - ударните инструменти звучат тежко като тези на рок стила. Ритъмът става забързан, както и лириката - нападателна и описваща, но най-вече осмиваща, дори саркастична. Засяга социални проблеми и преминава в сферата на артистичен социален протест. Темите се поднасят много горделиво с поучителна жестикулация. Тонът в гласа на рапъра е далеч по-надменен и уверен в убежденията, зад които застава, а понякога словото му звучи като това на глашатай, разгласяващ новина. Записите биват скъсявани до няколко минути, за да се излъчват възможно по-често в ефир.

Първите бели комерсиални рапъри The Beasty Boys предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са LL Cool J, The Fat Boys, дуото Eric B & Rakim и Run-DMC, като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата Aerosmith.

Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988-1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като “black noise”, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата Public Enemy като “911 is a Joke”, “Fight the Power” и “Hitler Day” наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу “бялата Америка”. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като Boogie Down Productions (BDP) пък проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: DJ Polo & Kool Moe Dee, Big Daddy Kane, Paris, Tim Dog,the luniz

Ice-T е считан за „политически” рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл "Killers”, издаден през 1984.

Във втората половина на Златния век се случва и друго главно събитие, предопределило ново значение на рап музиката – ражда се gangsta рап стилът от Запада (Лос Анжделис). Като цяло през 80-те ХипХоп сцената бива представяна основно от ядрото си на Ню Йорк, докато на запад без много медиен шум, творят най-напред Uncle Jamms Army, Egyptian Lover, Arabian Prince, но и World Class Wreckin` Cru (първата група на Dr. Dre), LA Dream Team, Toddy Tee, Ice-T и др. Но през 1989 г. с гръм и трясък, крещейки на всички страни “Fuck the Police” на фона на звука от полицейски сирени, от Лос Анджелис се явява gangsta/hardcore рап групата N.W.A (Niggaz With Attitudes).

Gangsta рапът от Запада (Лос Анджелис) насочва оръжия в лицето на Америка, a MC-тата от родното място на ХипХоп сцената на Изтока (Ню Йорк) мълчаливо следят проявите на gangsta рапа и благозвучния G-funk (gangsta funk), изгрял в началото на 90-те - Warren G, Nate Dogg, Eazy-E, Tha Dogg Pound. Хапливият дебютен албум на Dr. Dre (N.W.A), “The Chronic”, от 1992 г., “узаконява” култа към употребата на марихуана, алкохол и третирането на жената като вещ и се превръща в един от най-успешните проекти на gangsta рапа. Dr. Dre представя на света в началото на 90-те Snoop Doggy Dogg с неговия албум “Doggystyle” и звучене на бавно funk темпо, семплиране и мелодичност на синтезатори.

Новата школа на хип-хопа (1992-1998)
Новата школа на хип-хопа (New School of Hip Hop) започва през 1992г. и почти незабележимо приключва през 1998г. Определя се като нова и революционна, тъй като съобщенията на рап музиката се различават доста от тези на ликуващия остър gangsta рап, който все пак не отстъпва и в следващите години. В Новата школа рапърите като, че ли се опитват да “преосмислят” постъпки и грешките – било то експлоатирания от белокожите протест и превърнат в екшън сцени с рап музика, било то отговорността, която изпитват към поколението, поглъщащо хип-хопа. В новия период се наблюдават и опити на редица творци на хип-хоп културата да обяснят “що е хип-хоп”, какво е значението му, как служи и на кого.

Здравите връзки вътре в общността са водещ мотив за хип-хопа в средата на 90-те. Отстояващ позицията си на социален протест и съобщителен източник, хип-хоп културата окончателно се превръща в сложно културно тяло, със своя мисия и насоченост, че дори и философия. Пререканията, относно комерсиализацията срещу поддържането на истинския дух (keepin` it real), внасят нова чувствителност в хип-хоп културата и значителна част от творческите идеи започват да се раждат и виреят в underground пространствата, като се появява Underground хип-хоп.

Тъкмо в разгара на Новата школа през 1996 г., когато непрекъснато се изтъква положителността и четирите елемента, които хип-хоп културата притежава и нарича за свои, група ХипХоп дейци от зората и настоящето (KRS-One, Chuck D, Big Daddy Kane, Kool Herc, Afrika Bambaataa, Fat Joe и др.) създават общност за опазването и разширение на диапазона на културата в култивиращ смисъл. Организацията, наречена Temple of Hip Hop, има за цел да предпазва ХипХоп поколението, като изгражда хип-хоп културата като легитимна общност от проспериращи и миролюбиви личности. Учи на древна спиритуална посветеност и знание чрез езика на модерната хип-хоп култура. Членовете се стремят да надскочат своето изкуство като просто забавление, а да се култивира знанието, достойнството и самоуважението...Въпросът, който задават обвързаните с организацията е “що е хип-хоп?”, да се подкрепи положителното влияние на гласа на хип-хопа - политически активен, духовно развиващ се, обществено активен. Насърчава се познанието за хип-хоп културата. Други приоритети представляват дискусии около корпоративната алчност и безразборното и егоистично експлоатиране на интелектуалния заряд на хип-хоп културата. Наричан още Учителя (the Teacha), KRS-One посвещава дейността си освен на музиката, и на училищни беседи на полезни социални теми, опазването на същността на хип-хоп културата и моралните ценности, които тя предлага. Днес на организацията Temple of Hip Hop с помощта на “ХипХоп декларацията за мир” (the Hiphop Declaration of Peace) се дължи хип-хоп културата да бъде официално призната от ОН и ЮНЕСКО за “международна култура на мира и просперитета”. Днес хип-хопът се анализира като двигател за интелектуални особености и не единствено съществуване на четири елемента. Същността на Temple of Hip Hop подхранва идеята за взаимопомощ между ХипХоп творците, стремеж към себеактуализация на жизнено равнище, поемане на отговорност за съдържанието на посланията и образите, възпитателна функция. Според KRS-One хип-хоп културата към наши дни би трябвало да се разглежда в дефиницията си по следния начин: “ХипХоп експанзията включва: Breakdance, Emceeing (rap), Graffiti изкуство, Deejaying, Beatboxing, улична мода, улично познание, уличен език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот."

По-важни представители на Новата школа са: Wu-Tang Clan, Onyx, Bone-Thugs-n-Harmony, Cypress Hill, A Tribe Called Quest, Nas, Funkdoobiest, Fugees, Naughty By Nature, House of Pain и др.

Залезът на Новата школа - войната между Изтока и Запада
Още през 1991 г. рапърът от Ню Йорк Tim Dog запраща своята критична позиция към Запада с песента си “Fuck Compton”. Виждайки го като обида, много западни творци запалват огън за отмъщение, като отвръщат с няколко поредни песни. Във следващите няколко години на рап сцената от Запад огромен успех печели “поетът на черните” 2Pac, който в творчеството си разкрива проблемите и борбата на чернокожите, гнева си към белокожото общество, поболялото се семейство на чернокожия човек, а темите поднася с умел лирически похват с неповторимо gangsta обаяние.

През 1993 г. рапърът Puff Daddy (днес P. Diddy) (днес P. Diddy) и съмишленика му Notorious B.I.G основават своя звукозаписна компания, като внасят ново звучене – по-меко, по-мелодично и танцуално, приличащо поп вариант на рап музика. Набедени, че разчитат на комерсиален успех и на оскъдни лирически способности, те се превръщат в основен опонент на рапа от Западната част. Стилът, на който те поставят началото в противопоставянето си gangsta рапа от Запад, се нарича mafioso рап. Докато първите творят, вдъхновени от истински случки от гето живота, вторите сътворяват въображаем свят на главатари на престъпни групировки, босове на наркокартели и се смятат за pimp големци. Сюжетите на mafioso стила надхвърлят идеите на gangsta стила като борба за оцеляване чрез престъпления, а изграждат концепции на охолство, бързозабогатели, състоятелни и влиятелни мъже, които нямат много общо с дребните случки от гетото. Изпитват адмирации към исторически за САЩ фигури, ръководили италиански и испански престъпнически организации. Дори mafioso да е замислен като равностоен враг на gangsta стила, двете страни се преплитат и допълват чудесно в следващите години, докато днес не ги различаваме особено.

Нападките между двата лагера започват да стават ожесточени и непрекъснати. Рапърите от Западния бряг осъждат лъскавината и комерсиалните клипове на Изтока, 2Pac обвинява Notorious B.I.G за опит за покушение, а междувременно медиите подклаждат битката, давайки повече от трибуна на рапърите, тъй като се смята, че подобно съревнование е присъщо за престъпниците от чернокожата общност. За няколко поредни години войната между двата бряга прераства в подмятане на реплики, оръжия и обиди в клипове, настървяващи непознат гняв у почитателите на двата полюса на нацията. През 1996 г. на 25 годишна възраст 2Pac умира прострелян, а година по-късно същата съдба сполетява и Notorious B.I.G. И до днес случаите остават неразгадани. Преположенията стигат до евентуални опасения, че екзекуциите са дело на държавни органи. Много рапъри започват да търсят извинение едни на други и да потискат яростта си, а медиите мигновено започват да намаляват тиражирането на gangsta сензации, като се опасяват, че драматичните събития биха били вредни за белокожите момчета на патриархата, опиянени от обаятелните си чернокожи кумири. Това води до приспиване на интереса към Западния рап и gangsta стила и започва новата ера за хип-хоп културата. Днес са познати семинари, относно войната в рап музиката, за регулиране на враждата.В следващите години “простреляният” рап отстъпва от суматохата и намира утеха в сношението си с R&B жанра, като го освежава, така че, някой ден вторият да помете boy/girl групите на поп музиката.

» Информация
» Информация
» Информация
» Информация
» Информация